Дилемата 2300 дни

Истината за 1844 год. представена разбираемо

„И каза ми: До две хиляди и триста денонощия;

тогава светилището ще се очисти.”

Дан. 8:14

Адвентистите от седмия ден наистина притежават уникално разбиране на Дан. 8, различно от всяка християнска деноминация. Тази статия ще изследва ученията на Елън Уайт и адвентната църква относно Дан.8 и пророчеството за 2300 дни.

Малкият рог в Дан. 8

За да можем да разберем 2300 дни, първо трябва да разберем идентичността на „малкия рог” от Дан. 8:9. Малкият рог е обекта, който запустява „светилището” в продължение на 2300 дни. Адвентистите от седмия ден твърдят, че „малкия рог” от Дан. 8 е силата на Рим. Един от пионерите на адвентното движение J.N. Andrews казва:

„Действията, които са приписани на този `малък рог` в Дан. 8:10-13, 23-25; 11:13 и 12:11 трябва да бъдат разбирани, като обхващащи папския и езически Рим в своята сфера. (The Prophecy of Daniel, The Four Kingdoms, The Sanctuary, and the 2300 Days, pp. 69-70).

 Друг от пионерите на адвентното движение, Урия Смит ни уверява, че не може да има друго обяснение:

„Рим отговаря на всичките подробности на пророчеството. Никоя друга сила не може да ги задоволи. Затова Рим и никой друг е силата под въпрос.” (Daniel and the Revelation, p. 162)

Истина ли е, че само Рим може да представя малкия рог от Дан.8? Нека изследваме доказателствата!

За да разберем защо адвентистите твърдят, че малкия рог от Дан. 8 е Рим, първо трябва да отидем до предишната глава на Данаил. В Дан. 7 също има „малък рог”, сила, която раните протестантски учени и по-късно адвентистите описаха като преследващата сила на Рим. Матю Хенри признава в 1712 год., че някои протестанти вярваха, че малкия рог от Дан. 7 е Рим:

„Четвъртото царство е това на Рим, а малкия рог Юлий Цезар, а следващите императори (казва Калвин) са антихриста и папското царство.” (Matthew Henry, Commentary, p. 1075)

Според учението на Църквата на адвентистите от седмия ден малкия рог от Дан. 7 и малкия рог от Дан. 8 са една и съща сила. На пръв поглед това изглежда приемливо, тъй като и двата са наречени „малък рог”. Скоро ние ще открием, че между тях има повече разлики, отколкото прилики.

Нека обърнем внимание на важна промяна на ударението, което е поставено върху Дан. 7 и 8: 

Тези разлики показват, че докато седма глава е фокусирана върху целия свят, осма глава е фокусирана върху бъдещи събития от специален интерес за Израел.

Разлики между малките рогове

В Данаил 7 и 8

Съществуват важни разлики между малкия рог в Дан. 7 и малкия рог в Дан. 8:

Явно е, че има много значими разлики между малкия рог от Дан. 7 и малкия рог от Дан. 8. Също така съществуват разлики във времето, в което роговете се появяват на историческата сцена.

Кога се издига малкия рог от Дан. 8?

Данаил 8:9 казва, че малкия рог ще произлезе от една от частите на империята на Александър Велики, в „кроя на царуването им” (ст. 23). Това ни насочва към зараждането на сила, от гръцкия свят, около 300 год. преди Христос. Рим никога не беше част от империята на Александър, нито произлезе от една от частите на тази империя. Рим произлезе от Италия и беше основан в 750 год. преди Христос. Рим стана република в 509 год. преди Христос. По късно те завладяха четирите части на гръцката империя и това е допълнително доказателство, че Рим не се издигна от нито една от четирите части на империята на Александър. Така че Рим не съвпада с пророческия символ, на рог, който произлиза от друг рог, в гръцката империя.

Малкият рог от Дан. 7 не се появи на световната сцена, докато четвъртото царство не беше разделено на 10 царства, което стана в 476 год. след Христос. „Малкият рог” от Дан 8 трябваше да се появи „в края на царуването им” (ст. 23). „Царуването им” се отнася за четирите части на Александровата империя. „Краят на царуването им” или последните дни на четирите царства беше между 200 – 100 год. преди Христос. Така че малкия рог от Дан. 8, трябваше да се появи на историческата сцена шест века преди съществуването на малкия рог от Дан. 7! Тази разлика във времето е силно доказателство, че двата „малки рога” не са една и съща сила. Те се издигат в значително различни моменти от човешката история.

Според адвентистите, 2300 дни започват през 457 год. преди Христос и свършват през 1844 год. след Христос. По времето на този период от време, малкия рог от Дан. 8 трябва да „потъпква” светилището. Според учението на адвентистите, то започна с потъпкването на земното светилище от езическия Рим и след това продължава с „потъпкване” на небесното светилище от папския Рим. Това разбиране предизвиква цяла група от дилеми:

Данаил 8 не казва, че четирите рога са били погълнати от малкия рог, както четирите части на Александровата империя бяха погълнати от Рим. Прилагането на Рим за пророчеството значително го променя от това, което е представено чрез символите в Данаил 8.

Този, който прочита цялата глава, не може да не види последователността на събитията:

Едното събитие зависи от другото, така ние можем да проследим пътя на тези събития в историята. Обърнете сериозно внимание на следващата хронология:

Как е възможно малкия рог да осквернява светилището в 457 год. преди Христос, след като пророчеството дори не показва, че този рог щеше да се издигне преди 301 год. преди Христос?

Малкият рог в Дан. 8 е цар, а не империя

Няма съмнение, че тук Гавраил идентифицира „малкия рог” от стих 9, като „цар с жестоко лице”. Еврейската дума за „цар” в стих 23 е мелек и означава „един цар, цар и царски” (Strong). Думата мелек никога не е преведена като „царство, световна сила или империя”.

Гавраил използва същата еврейска дума мелек, за да идентифицира големия рог на козела в стих 21, за който всички Библейски учени са съгласни, че представя Александър Велики.

В двадесет и трети стих, думата „царство” е превод на еврейската дума малкут, която означава „доминион, империя, царство, област, царуване, царски” (Strong). Така че Гавраил прави явна разлика, използвайки различни думи. Ето какво казва Гавраил:

Продължавайки от стих 23 за царя се говори с лични местоимения. Думите „негов” и „той” се срещат десет пъти в следващите стихове, 24 и 25. Това показва, че става въпрос за личност, а не за световна сила.

Ако не е Рим, тогава кой е?

Ако малкия рог не е Рим, тогава кой е той? Съществува почти единодушно мнение между Библейските учени от всички деноминации – юдейски и християнски и дори няколко бележити адвентни учени, че малкия рог е Антиох Епифан. Изследвайки доказателствата, които следват, ще стане кристално ясно, че Антиох Епифан изпълва с точност всяка подробност от Дан. 8. Същото не може да бъде казано за Рим. Фактът, че малкия рог започна делото си, много преди Рим да е имал каквито и да е контакти с юдеите и фактът, че малкия рог се появи от една от частите на гръцката империя, изглежда, че елиминират Рим, тъй като той не съвпада нито с мястото, нито с времето. Също така малкия рог е описан като специфичен цар, а не империя. Така че, след като Рим не може да изпълни тези фундаментални изисквания на пророчеството, нека да изследваме Антиох Епифан, за да установим дали той изпълнява спесификациите на това пророчество. Ще изследваме главата стих по стих.

Според Дан. 8:9, малкия рог атакува първо на юг, след това на изток и накрая славната земя.

Царството на Антиох Епифан беше в Сирия, което беше на север от Израел. Забележете, че по време на неговото царуване, Антиох Епифан атакува само на юг и изток от Сирия.

Юг – „Антиох влезна в Египет и воюва срещу Птолемей, неговия цар, превзе много градове,  обсади Александрия и по всяка вероятност щеше да покори цялата страна, ако римляните не го бяха спрели. Те изпратиха своя посланик Попилей при него, който го принуди да спре и да се оттегли.” (Гил) Военната кампания на Антиох срещу Египет е описана в 1 Макавей 1:19-20:

 Изток – по посока на Армения и Персия, Атропатите в Мидия и страните от другата страна на Ефрат, които задължи да му плащат данък:

Славната земя – Освен в книгата Данаил фразата „славната земя” се намира на три места в Библията и във всеки един от случаите се отнася за обещаната земя на Израел. (Виж Пс. 106:23-26; Ер. 3:18-19; Зах. 7:7, 14.) Антиох нападна земята на Израел, избивайки десетки хиляди юдеи, в опит да унищожи еврейската нация.

Сферата на действие на Антиох беше в точните райони, които Данаил споменава. Това не е истина относно Рим. Много от великите походи на Рим бяха на север и запад от Рим. Рим покори големи райони от северозападна Европа и райони, които сега принадлежат на Франция, Англия, Белгия, Холандия, Испания и Португалия. Те завладяха северозападните райони на Африка, места, които сега принадлежат на Мароко, Алжир и Тунис. Безспорно Рим беше сила, която нарасна на север и запад, така че Рим не задоволява изискването на пророчеството.

В своята книга „1844 представена ясно”, Клифърд Голдштайн, адвентен автор, оспорва, че когато е сравнен с Персия и Гърция, Антиох не „порасна твърде много”, така че не може да бъде малкия рог от Дан. 8:9. Внимателно прочитане на Дан. 8:9 открива, че пророчеството никъде не казва, че малкия рог ще „порасне твърде много” в сравнение с Персия и Гърция. Малкият рог не е сравнен с други сили, но се казва, че той порасна „твърде голям” в три посоки, на юг, на изток и към славната земя. Антиох не беше голям рог, на голямата сцена. Той беше малък рог и изигра голяма роля на малката сцена. Неговите завоевания над Египет и над Ерусалим могат да бъдат определени като „твърде големи” на историческата сцена на Средния Изток, по време на този период. Могат да се преведат доводи, че от всичките врагове на юдаизма, Антиох Епифан беше най-близко да изкорени религията им. Неговата атака над юдаизма може да бъде описана единствено като „твърде голяма”.

Сега нека изследваме следващия стих на Дан. 8:

Този стих не говори за небесни същества, тъй като не съществува империя, дори нито Рим които да са хвърлили на земята небесни същества. Както Библията, така апокрифната литература на юдейската нация използват подобен език, за да опишат свещениците и управниците на еврейския народ. Ето няколко примера:

Алберт Барнс в своите „Забележки върху Данаил” допълва:

„`И хвърли на земята част от множеството и от звездите.` Изглежда, че рога порасна до звездите, изтръгна ги от мястото им, и ги хвърли на земята. В изпълнение на това, Антиох „стъпка” принцовете, управниците и хората на святото множество на Божията армия. Това е всичко , което се казва в стиха и то е изпълнено в това, което той направи с юдейската нация. Виж 1 Мак. 1 и 2 Мак. 8:2. ` и ги стъпка` с възмущение и презрение. Нищо по добре не може да отрази поведението на Антиох към Юдеите.” (Стр. 345)

Нека сега да изследваме следващия стих:

Кой е „началника на множеството”? Стронг дава следната дефиниция за „принц” (на български преведено като началника): началник, капитан, ръководител, генерал, губернатор, господар, работодател, принц, управител, домакин.” Така че малкия рог, ще издигне себе си, като началник, капитан или управител на множеството. Антиох направи това буквално, по време на своето управление, когато първосвещеника Оний, беше изпратен на заточение и по късно убит по жесток начин.

Също така, Антиох издигна себе си за върховен принц на множеството, като самия Бог. Неговото презиме Тео Антиох го обяви като сиянието на божеството в човешка форма, бог изявен в плът. (Виж Edwin Bevan, The House of Seleucids, vol. 2, p. 154).

Антиох Епифан атакува яростно юдейското светилище и тяхната религия, в опит да заличи съществуването на религията им. Той забрани дневната жертва от агнета и оскверни светилището. Книгата Макавей описва как дневната жертва беше отнета и светилището запустяно:

„Влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове”  (1 Мак. 1:21)

Нападението на Антиох над юдейската религия беше най-тежката криза, пред която юдеите бяха изправени между плена във Вавилон в 606 год. преди Христос и разрушението на Ерусалим в 70 год. след Христос. След две години положението на светилището се влоши:

„Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха... Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.” (1 Мак. 1:37., 39)

Целта на Антиох беше да изкорени юдейската религия и да приобщи всички живеещи в Палестина, да служат на неговата езическа религия, под заплахата от смърт. Той заповяда:

„Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ, и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя... Да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвращават от съботите и празниците.” (, Мак. 1:41-42, 45)

Нека сега да разгледаме следващия стих в Дан. 8:

Библията казва, че тези бедствия са сполетели юдеите поради „престъплението им”. С други думи, греховете на юдеите доведоха до това нещастие. Юдеите бяха тези, които започнаха да елинизират Ерусалим. Делегация от ръководителите на Юдея отиде при Антиох малко, след като той се възцари, молейки за разрешение, да превърнат Ерусалим в Антиох и да издигнат отличителния знак на елински град, гимнастическия салон. По-късно, когато Антиох постави свой собствен първосвещеник, салона беше построен и препълнен с млади свещеници, преследващи елинския идеал за идеално тяло, сила и красота. (Виж Bevan, The House of Seleucus, vol. 2, pp. 168-181).

Сега нека се спрем на следващия стих:

Адвентистите твърдят, че нагласянето на събитията от времето на Антиох в хронологията на пророчествата изисква известно жонглиране. Но хронологията на Антиох приляга на пророчеството много по-добре, отколкото Рим. Адвентистите прилагат принципа „година-ден” в Дан. 8:14, претендирайки, че 2300 дни, са еквивалентни на 2300 години. Но, еврейската дума за „ден” (йом или йомим за дни) не се среща в стиха. Думите, които са преведени като ден (ереб, богер) буквално означават „вечери и сутрини”. След като самия текст на контекста говори за дневните жертви в храма, които бяха принасяни всяка сутрин и вечер, единственото приемливо заключение е, че този стих говори за дневните служби в храма.

Без съмнение би било неразумно да приложим принципа „година-ден” във всяко пророчество, където е спомената думата „дни”.

Затова трябва да бъдем внимателни, когато прилагаме принципа „година-ден” и по специално в случаи, където думата „ден” не е използвана в еврейския текст, както е в Дан. 8:14.

Пророчеството от 2300 дни засвидетелства едно изключително изпълнение, по време на ужасното царуване на Антиох. Възможно ли е Бог да е предвидил идването на тази ужасна заплаха 400 години преди времето й, и е изпратил вест на Данаил, да успокои и увери народа Си, че накрая Той ще им подари победата? Удивително, Бог каза на юдеите, точно колко време Неговото светилище ще бъде осквернявано: 2300 вечери и сутрини жертвите ще бъдат прекратени, по време на оскверняването на светилището.

 Според еврейския календар (вижте таблицата в дясно, 2300 дни се равняват на  шест години, три месеца и осемнадесет дни. Този период започва на петнадесетия ден от месец хислев, през 145 год. на Selucidae, в която Антиох постави „Мерзостта на запустението” върху Божия олтар: „И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара.” (1 Мак. 1:59) Това беше началото на период на усилено страдание, за тези от Израел, които решиха да останат верни на Бог. Юда Макавей беше възмутен от несправедливостта, която беше извършена спрямо Божието светилище: „той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци? Храмът му стана като безчестен мъж... И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.” (1 Мак. 2:7-8, 12) Макавей се разбунтува срещу Антиох. За повече от три години той се бореше и воюваше срещу Антиох. Накрая, той победи Никанор на тринадесетия ден в месец адар, 151 год., и силата на Антиох над Юда беше смазана.

След победата си Юда влезе в Ерусалим и намери „светилището запустяно” (1 Мак. 4:38). Той нареди веднага да се започне с възстановяване на светилището, за да може да бъде използвано отново за святи служби (1 Мак. 4:41-51). Евреите ознаменуваха триумфа на Юда с годишен празник наречен „Празника на посвещението” или „Ханука”. Спасителят почете този празник с присъствието си (Йоан 10:22)  

 Светилището беше „очистено” от Юда Макавей, когато той извърши обредното очистване на светото място, освети дворовете, изгради отново олтара, възобнови съдовете в светилището и ги постави всяко на правилното му място.

„Тогава Юда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището. И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона. Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място. После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията. И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника; камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях; взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния; после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите; направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма; туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.

Ние виждаме поразителното изпълнение на пророчеството, когато Юда Макавей очисти и възстанови светилището на Бог, в кроя на периода от 2300 дни на запустение.

Какво означава „очисти”?

В края на пророчеството за 2300 дни, светилището ще бъде очистено. Еврейската дума „очиствам” е използвана 41 пъти в Стария Завет и Дан. 8:14 е единственото място, където тя е преведена като „очисти”. Всъщност думата означава „застъпвам се за” или „да оправдая”. Забележете дефиницията на Стронг:

Забележете как този стих е преведен в други Библии:

Превода на Дарби (1889)

„И той ми каза, до две хиляди и триста вечери и сутрини, тогава светилището ще бъде възстановено.”

Буквалния превод на Янг (1993)

„И той ми каза, до две хиляди и триста вечери и сутрини, тогава светилището ще бъде възстановено.”

Съвременен превод на превода на крал Джеймс от Грийн

„И той ми каза, до две хиляди и триста вечери и сутрини, тогава светилището ще бъде възстановено.”

Буквалния превод на Янг (1898)

„И той ми каза, до вечери и сутрини, две хиляди и триста, тогава святото място ще бъде обявено за реабилитирано.

От какво е „очистено” или „възстановено” светилището?

Светилището е възстановено от потъпкването и захвърлянето му от Мерзостта на запустението. Мерзостта на запустението достигна до своята кулминационна точка, когато Антиох Епифан оскверни светилището на Бог, като принесе жертви, на идоли, върху Божия свят олтар.

По времето на Исус, действията на Антиох бяха все още пресни в умовете на хората. Те приемаха Антиох Епифан, като Мерзостта на запустението. Юдейският историк Джозифъс, съвременник на Исус, написа за Антиох.

„Неговото запустение се изпълни според пророчеството на Данаил, което беше дадено 408 години преди събитието; той заяви, че македонците ще преустановят това поклонение (за известно) време.” (Antiquities of the Jews, p. 260)

Исус посочи запустението в книгата на Данаил, (Дан. 9:27) като предупреждение за своите последователи, че подобно запустение щеше да се случи с еврейската нация в бъдещето:

„Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира) тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините.” (Мат. 24:15)

Това запустение се изпълни в 68 год. след Христос, когато римските армии, предвождани от Сестий обсадиха Ерусалим, поставяйки знамената си в святото място, което се простираше извън стените на града и по този начин беше осквернено. Християните разбраха това като знак, за да напуснат Ерусалим, след което Сестий временно вдигна обсадата, християните напуснаха града, така че нито един тях не загина по-късно, когато обсадата беше подновена и Ерусалим разрушен от Тит в 70 год. след Христос.

Сега нека да изследваме следващите отнасящи се към събитието стихове

„И така, той се приближи, гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена... И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време.” (Дан. 8:17, 19)

Трябва да имаме предвид, че „времето на края” не е същото, като „края на времето”. Тази фраза се отнася за края на специалния период, който е свързан с това пророчество. В този случай, „края на гнева” е определено посочен, а именно, бедствието, което е позволено да сполети юдейския народ.

Нека сега се обърнем към обяснението на Гавраил относно видението в Дан. 8:

„Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата. И в послешните времена на царуването им, когато без законниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.” (Дан. 8:20-23)

В стих 23 виждаме, че „в края на тяхното царуване” ще се издигне силата на малкия рог. Това се казва, за четирите части на гръцката империя, малко преди да са завладени от Рим. Разделянето на четири части започна с битката при Ипсус през 301 год. преди Христос. Македонското царство падна в 168 год. преди Христос., царството на Касандър в 145 год., царството на Seleucidae (върху което царуваше Антиох) падна в 65 год. преди Христос, а царството на Птолемей продължи до 30 год. преди Христос. След като разделеното на четири царство престана да съществува с падането на Македония в 168 год. преди Христос, пророчеството казва, че малкия рог ще се появи малко преди това време. Антиох царува от 175 – 164 год. преди Христос.

Гил казва относно този стих:

„Той, Антиох, беше със „сурово лице”, ако може така да се изразим, безочлив мъж с бронзово лице, който не притежаваше срам или страх. Той нямаше уважение нито към Бог, нито към хората и извърши най-зверските престъпления по най-публичния начин, като беше особено дързък спрямо Бог и истинската религия. Също така той беше жесток, варварски настроен и брутален особено към юдеите, както преследването им от него преизобилно доказва. Неговите „разбираеми тъмни сентенции” или „гатанки”, които можеше да зададе и на които можеше да отговори, го разкриват като проницателен и хитър, опитен в правене на зло, и в политиката. Той владееше изкуството да мами хората, чрез измама и хитрина той отне царството от своя племенник. Чрез дяволското изкуство да убеждава, на което беше господар, той измами много от юдеите, да отстъпят от своята религия и да приемат езичеството. Така изкусно владееше порочните политици, че прикривайки своите замисли той проникваше в тайните на другите. Според Jacchiades, той беше опитен и в изкуството на магьосничеството и астрологията."

Нека сега да продължим с обяснението на Гавраил на видението от Дан. 8

„И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.” (Дан. 8:24)

Антиох имаше „голяма” сила, но не като силата на големия рог, Александър. Пророчеството казва, че Антиох не беше силен, чрез своята собствена сила. Това показва, че бедствията, които той причини на юдеите, идваха по Божествена заповед. Тази велика сила му беше дадена, така че той да бъде инструмент, в Божествената ръка, за нанасянето на наказания над тях поради греховете им. Подобна история се случи в ранните години на еврейската история, когато Бог изпрати Илия, за да помаже цар на Сирия (3 Царе 19:15), който по късно щеше да опустоши бунтовния Израел. (4 Царе 13:3, 22)

Начинът, по който Антиох запусти светия град, и изби много евреи е явно изпълнение на пророчеството, че „ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.”

Нека сега да продължим с обяснението на Гавраил на видението от Данаил 8:

„Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.” (Дан. 8:25)

Пророчеството казва, че Антиох „ще унищожи много хора чрез мир.” Това се отнася за неговата политика, според която той винаги даваше вид за приятелство с тези, които искаше да унищожи. По този начин той постигаше целта си, когато неговите неприятели бяха неподготвени. (Виж Albert Barnes, Notes on Daniel, pp. 354-355).

Пророчеството казва, че той щеше да „бъде смазан без ръка”. Това е поразително пророчество, казващо как Антиох щеше да умре. Забележете, как това пророчество беше изпълнено:

„Но Всевиждащият Господ, Бог на Израел, го порази с неизлечима и невидима язва: щом изрече тия думи, хвана го нетърпима болка в корема и люти вътрешни мъки; и съвършено заслужено, защото той мъчеше утробите на други с много и необикновени мъки. Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против юдеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове. И оня, който мислеше с над човешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички, Божията сила; от тялото на тоя нечестивец запъкаха червеи, и сред болки и страдания още приживе му окапаха месата; а смрад и воня от него се не търпяха по цялата войска. И тогова, който преди малко мечтаеше да се допре до небесните звезди, не можеше никой да носи от нетърпимата воня. Сега, именно, бидейки съкрушен, начена да оставя голямото си високомерие и да идва в познание, когато по Божие наказание мъките му се усилваха всяка минута. Като не можеше и сам да търпи вонята си, той говореше тъй: "право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога".Тъй тоя човеко убиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт.” (2 Мак. 9:5-12, 28)

Алберт Барнс добавя:

 „Всичките доклади, които са дадени за неговата смърт, от авторите на книгата Макавей, от Джозифъс, Полибиус, Къртиус и Ариан са съгласни в представянето му като съпътствано с всякакво обстоятелство на ужас, което може да се очаква да придружи напускането на този свят и като притежаващо всеки знак на справедливата присъда на Бог. Божественото предупреждение в Данаил беше напълно завършено, че неговата смърт, няма да бъде причинена „от ръка”, в смисъл, че тя няма да бъде причинена от човешки инструмент, но ще бъде директно Божествено наказание.” (Notes on Daniel, p. 355)

Антиох Епифан и Данаил 11

Най-убедителното доказателство, че Данаил 8 говори за Антиох Епифан, е факта, че Дан. 11 обяснява пророчеството с много подробности, където тълкуването на малкия рог започва от стих 21. Урия Смит се опитва да прекрои историята, за да може да съвпадне с пророчеството, но неговото обяснение е нищо повече освен изопачаване. Само Антиох Епифан истински съвпада с данните.

На Библейската конференция, на ръководителите на „Църквата на адвентистите от седмия ден” през 1919 год. имаше обширна дискусия относно Дан. 11.

Wirth: Изглежда, че Антиох Епифан е наистина великата фигура в тази глава.

Prof. Lacey: Перифразира Данаил 11:

Стих 21. И вместо него (Seleucus Philopater's) ще се издигне (царува) един нищожен човек, (Антиох Епифан 176-164) комуто не ще отдадат царска почит, (върховна власт,  Theliostarns участваше в заговор срещу него, а също така Demetrius, друг който поддържаше Ptolemy Philometor) но той (Антиох) ще дойде (176 год.) във време, когато са спокойни, и ще завладее царството (привлече престола на Сирия, над другите) чрез ласкателство (Eumenes, цар на  Пергам и Attalus, на Сирия, и Римляните).

Стих 22-23: И със силата на потопа, ще бъдат пометени (Heliodorus, Ptolemy, Philometor) и строшени (поразени) пред него, (Антиох Епифан) да! още и сам съюзеният с него военачалник. (Оний ІІІ свален от първо свещеничеството си в 176 год. и по късно убит). И след като сключи с него съюз (между Антиох и Ясон, новия първосвещеник) ще постъпва (Антиох) измамливо; (отнемайки първо свещеничеството на Ясон и давайки го на брат си Менелай), защото ще възлезе (Антиох) и ще преодолее (вземе върховната власт) само с малко люде (няколкото души, които го съпътстваха).

Стих 24: Във време, когато са спокойни ще дойде (Антиох) в най-плодородните места на областта (горните провинции и също Coele-Syria и Palestine) и ще извърши (Антиох Епифан) това, което не са извършили бащите му или прадедите му (ограби святи места и храмове); (Антиох Епифан) ще раздели между тях (своите поданици) грабеж, (от своите врагове) користи (от храма) и имот; (на своите приятели) даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.

Стих 25: И (Антиох Епифан) ще подигне (в 171 год.) силата си и мъжеството си против южния цар (Ptolemy Philometor) с голяма войска; („голямо множество”) и южният цар (Ptolemy Philometor) ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; („твърде много и много силни” Newton), но (Ptolemy Philometor) не ще може да устои, („уплаши се и избяга”), защото ще измислят хитрости против него.

Стих 26: Да! ония, които ядат от изрядните му (Ptolemy's) ястия (неговите министри, Eulacus, Macron) ще го погубят; (чрез предателство) и от войската му, (Ptolemy's)  макар да е многочислена като потоп, мнозина ще паднат убити.

A. G. Daniells: Какво означава като потоп?

Prof. Lacey: Те бяха разпръснати и поразени. Това е езика, който е използван в 1 Мак. 1:16-19. (Той прочита стиховете) Езика в Данаил и Макавий е почти същия. (Продължава да чете от Данаил) Стих 27: „А сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло, и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже, при все това, краят ще бъде, в определеното време.”

При пристигането му в Мемфис Антиох Епифан и Ptolemy Philopator се храниха и разговаряха на една и съща маса, като Антиох се преструваше, че щеше да защити каузата на Ptolemy срещу узурпирането на своя брат Physson. По този начин Антиох обеща да защити делото на своя по възрастен племенник срещу своя брат. Ptolemy хвърли вината за кампанията върху Eulasus, който го предаде и увери чичо си Антиох в своята лоялност към него. Но тези декларации за приятелство бяха „лъжи”. Щом като Антиох се оттегли, двамата братя, Ptolemy and Physson, сключиха мир и се съгласиха да управляват заедно.

Нека сега да прочетем в Писанията имената на тези двама царе: „А сърцата на двамата тия царе (Antiochus Epiphanes и Ptolemy Philopator)  ще бъдат предадени на зло, (като всеки се опитва да надхитри другия) и ще говорят лъжи на същата трапеза; (в атмосфера на видимо приятелство)  но това (този закърпен мир между тях) не ще успее, понеже, при все това, краят ще бъде, в определеното време.”

Стих 28: „Тогава ще се върне в земята си с много имот; и сърцето му ще бъде против светия завет; и като действува по волята си, ще се върне в земята си.” Това е пророчеството.

С надеждата, че двамата братя ще се самоунищожат чрез гражданска война, Антиох се завърна в Сирия. Със себе си той взе огромни богатства от победените градове в Египет. Данаил казва: „Той ще се завърне... с големи богатства”. Историята казва, че той е взел огромни богатства, от победените градове в Египет. В 1 Мак. 1:19-20 четем: „И завладяха те укрепените градове в Египетската земя. След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, (което е 169 год. преди Христос) Антиох се върна, та отиде против Израел и влезе в Йерусалим със силно опълчение.” Това е историята.

Забележете, че Данаил казва: „сърцето му ще бъде срещу светия завет”. Следващите стихове в Макавей казват: „И завладяха те укрепените градове в Египетската земя. След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, (169 год. преди Христос) Антиох се върна, та отиде против Израел и влезе в Йерусалим със силно опълчение; влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове, трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра. Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери. И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.” (1 Мак. 1:20-24)

Това е историята. Пророчеството казва: „сърцето му ще бъде срещу свещения завет”. Докато беше в Египет, се разпространи фалшив доклад за неговата смърт. Ясон, бившия първосвещеник, който Антиох беше отстранил от длъжност, се завърна в Ерусалим, и свали брат си Менелай от службата му.

След като Антиох чу, че народа е въстанал и че са се радвали при вестта за неговата смърт, обсади Ерусалим с огромна армия, превзе града с щурм и изля гнева си над юдеите. Той уби 40 000 от тях и продаде още 40 000, омърси светилището, пожертва свине на Божия олтар, възстанови Менелай на първосвещеническата му служба и постави Филип, варварин, за губернатор над Юдея. „Той ще действа според волята си” и след това „ще се завърне в страната си” точно както беше предсказано тук.  

Prof. Anderson: Кой стих посочваш в главата, когато говориш за оскверняването на светилището, както четеш в историята?

Prof. Lacey: В единадесета глава, стих 30 говори за оскверняване на храма. Но ние ще се спрем на това малко по късно. Кариерата на Антиох Епифан е подобна на това, което е предсказано за малкия рог. Само да илюстрирам: Нещата, които са казани за малкия рог могат да бъдат приложени за Антиох Епифан. Той е единадесетия  цар, три бяха изкоренени, той изтощаваше светиите на Всевишния, той промени закона на Всевишния, нещата бяха предадени в ръцете му за време, времена и половин време, което се равнява на три и половина години. Представете си, че ние живеехме в тези дни. Ние щяхме да си мислим, че пророчеството се изпълнява... По късно, Антиох отново изля гнева си над нещастните юдеи, като изпрати Аполоний с 20 000 мъже в Ерусалим, който изби големи множества, ограби града, събори някои от къщите и стените, изби тези, които посещаваха храма, оскверни светилището, така че всичките служби бяха преустановени, юдеите напуснаха Ерусалим и само страниците останаха в него. При пристигането си в Антиох, той издаде закон и задължи всички, под заплахата от смърт, да приемат гръцката религия. По този начин юдейския закон беше анулиран, а в светилището се извършваха езически служби.

Въпрос: Кога стана това?

Отговор: 168 год. преди Христос.

Prof. Lacey: "Те поставиха мерзостта на запустението върху олтара. Те жертваха на олтара на идола, който беше върху Божия олтар.” (1 Мак. 1:54, 59) Вие виждате, че те поставиха мерзостта на запустението в Святото място. Самият език, който Библията използва, „мерзостта на запустението” е поставено в храма, и това е история.

Данаил 8 и Данаил 11

Всеки, който се опитва да тълкува Дан. 8 без тълкуването на ангела на Дан. 11, ще изгуби много. Нека наблегнем, че опита на Урия Смит, да вмъкне Рим в глава 11, като изпълнение на стихове, като 11:21 е изопачаване. Детайлите в тези стихове съвпадат само с една личност – Антиох Епифан.

Понякога забравяме, че книгата та пророк Данаил беше написана за юдейския народ. Книгата Данаил беше написана, за да предупреди юдеите за най-голямата криза, която щеше да ги сполети между времето на Вавилонския плен и разрушението на Ерусалим в 70 год. след Христос; ужасната яростна атака над юдеите от Антиох Епифан. Бог никога не е оставял народа си без предупреждение за идващите бедствия. В книгата на Данаил Той предупреждава народа си, за бедствията, които Сирийския тиранин щеше да доведе над тях.

Знаейки, че глави 11 и 12 говорят относно това, за което говори Дан. 8, трябва да запитаме, какъв е еквивалента, който те представят за Дан. 8:10-14? Паралелизмът между глави 8 и 11 помага ли ни, да разберем по-добре 8:14? Нека сравним пророчеството за храма от Дан. 8 с това от Дан. 11.

Очистването на светилището от оскверняване в Дан. 8:14, отговаря на замърсяването на светилището от Дан. 11:31. Изследвайки еврейската дума за „замърсявам” и чрез изследване на нейните синоними и антоними, ще получим по-добро познание върху значението на думата преведена като „очисти” в Дан. 8:14. Не може да бъде преувеличение, че Дан. 11:31 казва с различни думи същото, като Дан. 8:9-13 и по този начин може да бъде гарантирано по-обширно разбиране на Дан. 8:14, чрез това второ и разширено описание на положението, което прави необходимо „очистването”.

Ужасната дилема на адвентистите

Дан. 8:11-12 казва, че „малкия рог” е този, който „захвърли долу” „светилището”. В контекста на Дан. 8, „малкия рог” е този, който предизвика безпорядък в светилището, и затова то се нуждаеше от очистване и възстановяване.

Тук се намира ужасната дилема на адвентистите. Те твърдят, че „очистването на светилището” се отнася за „Деня на омилостивението” от Лев. 16, където греховете на Израел, са очистени от кръвта на Христос. За съжаление никъде в Дан. 8 не намираме потвърждение, че греховете на Израел са тези, които са омърсили светилището. Противно на това, „малкия рог” е този, който е запустил светилището. Така че очистването на светилището в Дан. 8 не може да се отнася за „Деня на омилостивението”, а се отнася за възстановяването на светилището, което е било потъпкано от силата на малкия рог.

Това поставя адвентистите пред ужасна дилема. Дан 8 казва, че светилището е било осквернено от малкия рог, но адвентистите казват, че то е било осквернено от греховете на Божия народ. Невъзможно е тези две твърдения да бъдат истина. Или светилището е било осквернено от малкия рог (както е записано в Дан. 8) или е било осквернено от греховете на Божия народ. Кое от двете е вярно?

Теологът на адвентната църква, д-р Реймон Котро обяснява ужасната дилема на адвентистите.

„Контекстът на Дан. 8:14 приписва оскверняването на светилището на малкия рог. Тълкуванието на адвентната църква обяснява оскверняването на светилището, с натрупването на простените грехове в небесното светилище, чрез свещеническата служба на Христос. Ако претендираме, че тълкуванието на адвентистите разбира Дан. 8:14 в контекста му, тогава трябва да идентифицираме малкия рог, като Христос. С други думи, ние не можем да поддържаме и двете– контекста и адвентното тълкуване, доколкото Библията е заинтересована. (Котро е цитиран в Данаил 8:14 от Дезмънд Форд, стр. А-115-116)

Ако някой иска да е в хармония с адвентната логика и твърди, че очистването на светилището е „Деня на омилостивението”, тогава той е принуден да приеме, че Христос и Неговия народ са силата на малкия рог, която осквернява светилището. Това е еретическо заключение и поставя адвентната църква пред дилема, от която е невъзможно да се измъкне.

Възраженията

на адвентистите от седмия ден,

оборени

Малкият рог от Дан. 8 израства ли от вятъра?

Някои адвентни учени, признавайки, че малкия рог не произлезе от Гърция, както символа на козела показва, твърдят, че малкия рог произлиза от един от „четирите небесни ветрове”, вместо от един от четирите рога. Те казват, че еврейския език позволява това възможно тълкуване.

Данаил 8:8-9 – „вместо който излязоха четири бележити ветрове към четирите небесни ветрища. И из единия от тях излезе един малък рог...”

В еврейския език думите могат да бъдат от мъжки, женски и среден род. В Дан. 8:9 думата „тях” е от мъжки род. След като „рога” е от женски род, а „ветрове” може да бъде от женски или мъжки род, затова те твърдят, че малкия рог се е издигнал от един от четирите ветрове. Но, с това обяснение има един проблем. Думата „един” е от женски род и изглежда, че се свърза обратно с „рога”, която също е от женски рог. Така че ако разглеждаме случая само от лингвистична страна, не можем да определим с точност, дали той е произлязъл от ветровете или другия рог.

Така че трябва да търсим други доказателства. Рогът е символ на царска сила и ще бъде неестествено да търсим царска сила, която да не е свързана с тяло (царство). Изглежда странно, че на пророка е дадено видение, което показва последователност от събития, които са свързани с Александър Велики, след това разпадането на гръцката империя на четири части и след това издигането на малкия рог, ако малкия рог не произлиза от гръцката империя. Явно гръцката империя осигурява произхода за издигането на малкия рог. Ако ли не, защо тогава тя е спомената?

Идеята за рог, който пораства от вятър, не само изглежда странна, но също така нарушава видимото единство на символа. Забележете видимата последователност:

Никъде в книгата на Данаил (или Откровение) не можем да видим рог, който да пораства от вятъра, без да е закачен за тяло! Рогата не порастват от вятъра! Рогата символизират царе или части от царство. Звяра представя самото царство. Рог, който не е част от тяло, ще представя цар, без царство!

Еврейският език позволява ли на рога да порасне от вятъра? Това е предмет на спор. Но дори и да е така, еврейския също допуска порастването му от един от другите рогове. Сега трябва да си зададете въпроса: Рог, порастващ от съществуващ рог или, рог, порастващ от вятъра? Единственото тълкуване, което има логика е, че рог може да поникне от един от съществуващите рогове.

Не успя ли Гавраил да

изпълни мисията си?

Уилям Милър и впоследствие Елън Уайт, Урия Смит и други адвентисти от седмия ден, в опита си да свържат Данаил 8 с Данаил 9, твърдят, че Гавраил е бил изпратен единадесет години по-късно отново при Данаил, за да обясни отново видението от Данаил 8. Те твърдят, че последната част на Данаил 9 е допълнително тълкуване на Данаил 8. Това учение е извлечено от Данаил 8:27.

 „Тогава аз Данаил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.”

Първо трябва да признаем, че думата „го” е прибавена от преводачите и не се намира в оригиналния еврейски текст. Когато премахнем думата, текста става неясен. За какво се отнася „никой не разбра”? Нито един не разбра видението или никой не разбра реакцията на Данаил относно видението? Isaac Lesser, водещ юдейски учен, изразява стиха по следния начин:

„Аз, Данаил, бях опечален и бях болен няколко дни: след това се изправих и вършех царската работа, и аз бях депресиран поради видението, но никой не го видя.”

Ако кажем, че Данаил не разбра видението и за това се нуждаеше от второ посещение от Гавраил, първо трябва да приемем, че ангела не успя в първата си мисия. В Дан. 8:16 един глас заповяда:

„Гавраиле, направи този човек да разбере видението.”

Ако Гавраил не успя да направи Данаил да разбере видението, това означава непослушание към Бог. Също така ще представи Гавраил, виновен в практикуване на измама, тъй като в стих 19, Гавраил казва: „Ето, аз ще те науча що има да се случи...” Не успя ли Гавраил да изпълни мисията си? Излъга ли той Данаил? Ако някой е християнин вярващ в Библията, тогава той трябва да знае, че Гавраил изпълни заповедта, да направи Данаил да разбере видението и този човек трябва да вярва на думите на Гавраил, че той ще направи Данаил да разбере видението. Така че няма причина за Гавраил да се завръща 11 години по-късно, за да обясни видението, което той вече беше обяснил успешно.

Данаил 9 разширение ли е на Данаил 8?

Адвентистите твърдят, че част от видението от Дан. 8 която принадлежи към видението (еврейски mar'eh) „за вечерите и сутрините” (ст. 26) не е била включена в обяснението на Гавраил. Затова той се е завърнал, за да я довърши с обяснението на видението от Дан. 9.

Обяснението на адвентистите е, че тъй като еврейската дума за „видение” (chazown) е използвана в Дан. 9:21 и 24 и друга дума (mar'eh) е използвана в стих 23, това сочи към връзка между „видение” (mar'eh) в Дан. 9:23 и „видението” (mar'eh) в Дан. 8:26. Позицията, която те подържат е, че (mar'eh) за „вечерите и сутрините” е това, което Данаил не разбра.

В Данаил 8 думата видение е преведена от еврейските думи: mar'eh и chazown. Има малка разлика в значението им, но и двете се отнасят за същото видение, когато са използвани заедно в една и съща глава.

„А казаното видение за  (mar'eh) денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, (chazown), защото се отнася до далечни дни.” (Дан. 8:26)

Ако Гавраил каза на Данаил, да запечата видението (chazown), няма ли де е логично да приемем заключението, че при своето предполагаемо завръщане, за да обясни видението (mar'eh)  в девета глава, видението (chazown) ще бъде все още запечатано?

Идеята на адвентистите е опровергана, когато вземем предвид че Гавраил отиде при Данаил след заповедта на Бог (или Исус Христос) който му заповяда:

„Гавраиле, направи този човек да разбере видението (mar'eh).” (Дан. 8:16)

Въпреки това на нас ни е казано, че това е частта във видението (mar'eh), която Данаил не разбра. Както дискутирахме по-нагоре, не е ли истина, че Гавраил не се подчини на Бог?

Защо е толкова объркващо? Адвентистите от седмия ден твърдят, че в Дан 8:26 (първата част) „видение”, (mar'eh) се отнася до същата част на пророчеството в Дан. 8, която няма да бъде обяснена на Данаил преди изтичането на 11 години, докато „видението” (chazown) в същия стих (последната част, се отнася за друга част от едно и също видение. Това тълкуване няма абсолютно никакъв смисъл!

Коя е истината? В девета глава ние виждаме, че Данаил изследва писанията на „пророк Еремия” (Дан. 9:2). Темата, който го интересуваше беше пророчеството относно 70-годишния плен. Когато Гавраил му каза да „размисли върху видението” (Дан. 9:23), Гавраил имаше предвид видението на Еремия. Гавраил не говореше за видение, което Данаил беше видял преди 11 години, видение, което той вече беше обяснил, видение, за което той вече беше казал на Данаил да запечата.

Пророчеството за седемдесетте седмици „отсечено” ли е от пророчеството за 2300 дни?

Твърди се, че използването на думата „определени” в текста, който казва: „Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия град” (Дан. 9:24)  означава, че тези 70 седмици или (490) години са отсечени от по-голям период от време, т.е. от 2300 години.

Думите „определям” и „твърдо решен” са дефинирани в „Аналитичния кокорданс на Янг”, като: „Да определиш предварително, да кажеш, да бъде определен, да дадеш съвет, да приемеш съвет, да съдиш/обявиш, да подредиш, да бъдеш твърдо решен/да преместиш енергично, да отрежеш, да поставиш/поставям/слагам, да завършиш/определиш.”

Да приемем само едно от значенията на дума, когато се мъчим да установим доктринална основа, е неубедително тълкуване, след като е напълно ясно, както е в този случай, когато думата „определям” има различни значения. Най-явното значение е, че Бог е постановил или определил определен период от време, след който юдейската нация вече няма да бъде признавана като Неговия свят народ. Ако 490 години трябва да бъдат отсечени от друг пророчески период, тогава въпроса е защо точно от периода за 2300 вечери и сутрини? Защо да не бъдат отсечени от пророчеството за 1260 дни или пророчеството за1290 години, или това за 1335 дни?

Причината е, че Уилям Милър отсече пророчеството за 70 седмици от това за 2300 дни, тъй като той се нуждаеше от начална дата за това пророчество. Библията не посочва начална дата за пророчеството от 2300 вечери и сутрини. Разбира се, няма никакъв смисъл да започнем броенето на пророчеството за 2300 дни в 457 год. преди Христос, тъй като светилището не беше осквернено преди изминаването на стотици години.

Матей 24:15 не доказва ли, че пророчеството се отнася за Рим?

Исус каза на учениците си да напуснат Ерусалим, когато Римските армии наближат:

„Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира).” (Мат. 24:15)

Адвентистите твърдят, че това е доказателство, че Рим е „малкия рдг” от Данаил 8. Но, според теологията на адвентистите, това не може да бъде истина. Според ученията на адвентистите, езическия Рим оскверни земното светилище и след това, след 33 година след Христос, службите на земното светилище са били преместени в небесното светилище и земното светилище е останало запустяло.

Това преместване от земното в небесното светилище е абсолютно необходимо, за да може адвентната теология за малкия рог от Данаил 8 да има ефект. Според адвентната теология се предполага, че „малкия рог” ще „потъпква светилището” в продължение на 2300 години. След като езическия Рим се разпадна около 500 год. след Христос, това ни оставя с около 1300 години, през които няма да има кой да потъпква светилището! Така че адвентистите приеха идеята, че папския Рим пое това, което езическия Рим правеше. Единствения проблем с това е, че папския Рим никога не потъпка земното светилище. Така че на адвентистите не им остава нищо друго, освен да променят местоположението на светилището и значението на „потъпкват” точно в средата на 2300 години.

За да може да кажат, че Рим е този, който е потъпкал светилището за цели 2300 години, те трябва да направят „прехвърляне” по средата. Те трябва да превключат от буквално към символично. Това е единствения начин, да може Рим да бъде пригоден към пророчеството и дори тогава, това тълкуване предизвиква повече въпроси, отколкото отговори! Адвентистите казват, че светилището от Дан. 8 е земното светилище до смъртта на Христос и след това обяснението се прехвърля към небесното светилище. Докато езическия Рим оскверни земното светилище физически, папския Рим оскверни небесното светилище в символичен смисъл. По какъв начин папския Рим потъпка небесното светилище? Те предполагат, че потъпкването стана, когато папството „скри” Христовото заместническо дело в небесното светилище.

Според Елън Уайт, преместването от земното в небесното светилище стана 37 год. по-рано, при смъртта на Христос:

„Но ето, завесата е раздрана на две. Най-святото място на земята вече не е свещено... От сега нататък Спасителя ще изпълнява службата на свещеник и адвокат в небето на небесата.” (Живота на Исус англ. стр.757)

„Когато на кръста Христос извика „свършено е” завесата на храма беше раздрана на две. ... Този, Който досега живееше в храм построен с ръце, беше си отишъл и никога повече нямаше да се завърне, за да го удостои с присъствието си.” (Signs of the Times, Dec. 8, 1898)

Според Елън Уайт, Бог се оттегли от земното светилище в 33 год. след Христос и то вече не беше свещено. След като не беше свещено, то не можеше да бъде осквернено от Рим в 70 год. след Христос. Само нещо, което е „свято”, може да бъде осквернено. Така че според тяхното собствено учение, светилището, което Рим „потъпка” през 70 год. след Христос, в това време не беше светилището от Дан. 8, тъй като „земното светилище вече не е свещено”. В 70 год. след Христос, светилището от Дан. 8 е небесното светилище, където Бог премести присъствието си през 33 год. след Христос.

Идеята, че местоположението на светилището беше преместено в 33 год. преди Христос и „потъпкването” стана символично, повдига следните въпроси: 

Наистина ли Мат. 24:15 доказва, че Рим е силата на малкия рог? Не, ако следвате заплетената логика на адвентната теология, според която в 70 год. след Христос, светостта на земното светилище беше отдавна изчезнала, тогава малкия рог не можеше да го запусти, тъй като Бог вече се беше оттеглил от него и то беше останало запустено!

Най-разумното обяснение на Мат. 24:15 е, че Исус споменава Данаил, да може да извлече сравнение от атаката на Антиох Епифан, с когото неговите ученици бяха добре запознати. Той казваш, че точно както Антиох оскверни светилището и уби много от юдеите, римските армии ще дойдат по същия начин. Много учени приемат, че това е повторно изпълнение на пророчеството на Данаил, а не неговото оригинално изпълнение.

Пророчеството за 2300 години е напълно изградено върху предположения

Вярвате ли, че трябва да приемем фундаментална доктрина на адвентистите от седмия ден, която е изградена върху толкова много слаби позиции? Доктрините трябва да бъдат изграждани върху факти, а не предположения. Фактите са, че малкия рог представя Антиох Епифан, че пророчеството беше буквално изпълнено и че почти всеки Библейски учен (юдеи и християни, включително и някои адвентисти) за последните 2000 год. признават Антиох Епифан като изпълнение на това пророчество.

Източници:
Daniel 8:14 от Desmond Ford
The 2300-day Prophecy of Daniel 8, Bible Advocate Press
Exposition of the Bible от John Gill